Начална

 Тази година (2012) с моят приятел предприехме "Пътуването на Духа" или така наречения маршрут Камино  де Сантяго (Пътят до Сантяго). Отидохме със самочувствието на добре подготвени хора и не, че не бяхме такива, но пътят успя да ни изненада. Няма да разказвам на дълго и широко нашите преживявания там, нито ще изливам житейска мъдрост. За за всеки един човек пътуването е индивидуално и пътят предлага различни неща. Само ще добавя, че ако вече се чудите дали да отидете, моят съвет е - стягайте раниците.

   Ще се опитам да помогна на хора, които искат да предприемат това пътуване, но имат известни въпроси относно организирането и осъществяването  на тяхното желание. В следващите теми ще се опитам да посоча основни точки в подготовката и полезни съвети за пребиваването там, така, че да си организирате нещата по най-удобен и изгоден за вас начин.
   Все пак спокойно можете да отидете там без каквато и да е подготовка - пътят ще ви научи на всичко, което ви е необходимо.

   

Ако все още имате съмнения или въпроси относно пътуването, моля задайте ги в коментарите на блога, ще се опитам да отговоря и да помогна с удоволствие.

Също така ако се интересувате от Българското Камино (Ком - Емине), посетете моя блог по темата http://kom-emine-e3.blogspot.com/ ,  където ще намерите много полезна информация за подготовката и преминаването на маршрута.

Екипировка

   Това е много важен момент. От огромно значение е какво ще вземете или по-точно казано - какво няма да вземете с вас. Най-добре е да следвате мъдрите думи "Всичко, което не е необходимо, е излишно".

   В някои форуми препоръчват да носите НЕ повече от 10% от собственото ви тегло. Аз препоръчвам дори по-малко. Има някои неща, които според мен  са задължителни и без които не е добре да тръгвате, но има и доста неща, които хората взимат (в това число и ние), а не се нуждаят от тях. Имайте в предвид, че всеки грам от значение. След като изхвърлихме някои неща, тежащи не повече от 100 грама, се чувствахме сякаш бяхме олекнали с килограми. Много леки нещица правят една голяма и тежка купчина. Не се увличайте във взимането на какво ли не, Камино ще ви предостави каквото ви е необходимо :)

Нещата, които съм изброила по-долу са за лятно време. Ако искате да го правите през другите сезони може би ще трябва да се погледне от друг ъгъл за някои от тях.

Задължително:

• Спален чувал. В нито едно от местата за спане няма да получите завивки. Носете си спален чувал, по възможност олекотен. Моят е 570 грама, ако имате възможност вземете и по-лек. Ако нямате чувал или не ви се купува или не ви се носи чак толкова тежко - и един чаршаф или някакъв вид малка лека завивка ще свърши добра работа. Според мен спалният чувал е добра идея защото може да помогне при спане на открито, ако се наложи, или направо на пода, ако няма свободни легла и матраци.    Независимо дали ще изберете чувал, чаршаф,  завивка или някаква ваша идея - задължително си вземете някаква завивка. Дори и да отидете в най-горещите летни месеци има и хладни нощи в планините. 
• Удобна и лека раница. По възможност олекотена и със "дишащ гръб".  Ако купувате нова - не се хващайте на тежките планинарски раници, които побират хиляди неща, това е излишен товар. Раница от 30 - 40 литра ще ви е напълно достатъчна за да побере каквото ви е необходимо и дори да остане място за  малко храна. Моята раница е Deuter с твърд гръб 35 литрова, но имаше хора с и по-малки. Хората с по-големите раници пуфтяха и разтриваха крака и рамене през целия път. Друго предимство на малката раница е, че това е превантивна мярка да не се носи много багаж.

• Шише за вода. Логично. Препоръчвам да си вземете най-обикновено, пластмасово шише от 1,5 литра. Специалните манерки и метални шишета са допълнително тежест. 
• Хавлиена кърпа. Не се хващайте за кърпа с размер на плажна хавлия. Една  с размер на кърпа за ръце е предостатъчна. Дори когато моят приятел си забрави неговата и купихме  една с размери 20х40, той преливаше от щастие, че раницата му стана по-лека. Плюс това  малките кърпи съхнат по-бързо.

Препоръчително:

• Джобно ножче. В много от местата които посетихме ножовете бяха тъпи или изобщо нямаше такива. Върши добра работа като спирате да хапвате по път. Ако е с повечко приставки, като тирбушони, отверки, пинцети, ножички и т.н - допълнително удобство за всеки случай. Не се улисвайте с най-колоритните ножчета с десетки приставки от които 90% дори и не се знае за какво. Проблемът може да бъде ако искате да си вземете раницата в самолета като ръчен багаж, не като чекиран. Вилици и лъжици няма смисъл да носите, освен ако не са пластмасови.
• Пластмасова кутия за храна. Много полезна ако носите в раницата си домати, сливи, сирене и всякакъв сорт храна която може да се смачка, разтече и т.н. Много полезна в случаи когато се яде отвън на пътя или в места, където кухните нямат прибори. Ние използвахме нашата кутия ежедневно.

• Дъждобрани. Наложи се да ги използваме едва 2 пъти, но бяхме много щастливи, че ги има. Най-обикновени найлонови леки дъждобранчета тип "Пончо". Покриваха добре раниците, а под тях е топло и сухичко. Ако не искате да си купувате от Испания за по 10€ и повече, вземете си от България един.

 

• Сапун, самобръсначка и шампоан за дамите.  Спокойно можете да тръгнете с това снаряжение от козметика. Един пилигрим беше тръгнал със пяна за бръснене,  шампоан, душ гел, препарат за пране и още някакви странни неща. Всички те изхвърчаха на втория ден и бяха заместени просто със един сапун. Ако почувствате нужда от нещо друго ще можете да си го набавите на място. Ако вземете и шампоан изберете по-малко шишенце и дори можете да изсипете част от съдържанието му. Тук отново не можете да си набавите тези неща от България, ако не искате да си чекирате багажа на летището.
• Медикаменти.  Не е нужно да носите цяла аптека. Все пак е добре да имате 3-4 аспирина, парацетамол, витамин С (много полезен ако ви заболи гърло), 2-3 хапчета за разстройство и лепенки за ранички. Ще намерите доста аптеки по пътя и ако ви потрябва нещо ще можете да си го набавите без проблеми. Може би тук е мястото да добавя и ластичните наколенник. Колената ви ще страдат доста по пътя и такъв вид помощ ще им дойде добре, на вас също. Проблемът с чекирането е и тук.
• Плажно масло. Поне фактор 30.

Дрехи и обувки:

• Обувките. Много, много, наистина много важен момент. Изберете си такива с дебела подметка. Не препоръчвам маратонки. Пътят на много места е покрит с големи камъни и болката в стъпалата ще е голяма ако нямате поне 2 сантиметра подметка. Също така не е добре и да се отива в другата крайност - тежки планинарски обувки. Потърсете златната среда. Най-популярните обувки на пътя бяха на марката Salomon. Ние поръчахме нашите обувки от Амазон, защото не намерихме това което искахме в българските магазини. Те са оборудвани предимно с такива за катерене, а Камино в голямата си част е равен път и такъв вид тежки обувки не са много подходящи. 

 

• Джапанки/сандали. Отново най-популярните, включително и нашите джапанки бяха тип кроксове. Цената име е изключително приятна - 4-5 лева, леки са, няма как да се скъсат. Дори махнахме каишките за да намалим теглото. Не се изхвърляйте да купувате сандали, освен ако нямате такива вече. Това е едно много добро решение и ние се поздравявахме за него много пъти.

• Чорапите. Отново - Много, много, наистина много важен момент. Ако чорапите не са хубави мазолите са неизбежни. Ние използвахме български чорапи от бамбук на фирмата Фазан. Тръгнахме с по 3 чифта. Аз изгубих единия в началото, но два ми бяха напълно достатъчни. Приятелят ми е по-тежък и ходи тромаво. Той поизтърка единият чифт и дори му направи дупчици. Като цяло 2-3 чифта са добър вариант. Ако нещо им се случи ще можете да си закупите от там.
• Бельо.  Отново 2 чифта стигат. Тук съм категорична. За жените - не взимайте много сутиени. Аз носех един, който слагах само в големите градове от чиста суета. През останалото време не използвах никакъв. Дори накрая се оказа, че това е имало положителен ефект върху външният вид. Ако нямате предразсъдъци и притеснения относно това моят съвет е - ходете без сутиен.
• Суитчър. Или някакво друго горнище. Задължително обаче вземете нещо горно. Понякога сутрин е студено, а и пътят минава през планини. По възможност с качулка, леко и не обемно. Не препоръчвам да взимате чак якета, но ако имате леки и не обемни такива - все пак изборът си е ваш. Едно египетско момче беше тръгнало без яке и в последствие си закупи. Освен суитчър аз си взех и една памучна лятна риза и бях доволна, защото имаше сутрини в които обличах и двете горнища наведнъж. Ризата върши работа и като кърпа за глава срещу слънцето.
• Панталони. Едни дълги и едни къси са достатъчни. Аз използвах дълги и 7/8. Бях взела къси, но те изхвърчаха доста набързо от раницата ми. За дългите - с приятелят ми си купихме  български панталони за по 40 лева, като тези
• :  

 

    

          

    Бяха много удобни и съхнеха бързо. Ако имате желание или възможност можете да си       купите всякакви видове панталони от спортните магазини.
         В никакъв случай не взимайте дънки - тежки са, бавно съхнат, абсолютно не са подходящи за подобно пътуване.

• Тениски. Тук и ние се бяхме поувлекли. Приятелят ми взе 3 и изхвърли едната. Аз помъкнах 3 броя + един потник. Едната от трите беше напълно излишна. Накрая имаха леки дупчици, но геройски издържаха. най-обикновени памучни тениски.
• Шапка/кърпа.  Обезателно вземете нещо за покриване на главата. Ние използвахме кърпи защото аз не обичам шапки, а моят приятел е с гола глава и кърпата попиваше добре потта. Доста използвани от другите пилигрими бяха шапки тип идиотка, но с по-голяма периферия. Бейзболните шапки не са много подходящи. 

  Това са основните неща. Не се спирам на телефони, зарядни, тефтерчета, батерии,  химикалки и там каквото друго изникне. Отново ви съветвам да се ограничите максимално от малки и лекички джунджурийки, които се превръщат в голама и тежка купчина взети заедно.

     Глезотии:

• Щеки за ходене. Ние не носехме, използвахме тояги от клонки. Там ще можете, ако искате, да си купите доста колоритни тояги за по 2-3€. Доста пилигрими използваха такива щеки, но аз се радвам, че не се натоварих и с това.
• Фенерче. Понякога ще ви се иска да тръгвате рано сутринта, когато още е тъмно или просто за всеки случай едно малко фенерче няма да навреди.
• Слънчеви очила - ние не носехме и нямахме проблеми с това, но това е въпрос на лично предпочитание.
• Шалтета.  Носехме гордо нашите шалтета и ги използвахме за сиеста в горички, полянки и край рекички. Не е задължително да си взимате, но ние бяхме доволни от нашите. Все пак ако мислите да спите на открито са препоръчителни.

 Ако се чудите дали да вземете с вас таблети, рийдъри или други по-скъпи техники, по-добре надейте. Ще се притеснявате допълнително дали ще ти намерите на място или ще трябва да ги носите постоянно с вас. Ако ви притеснява скуката - не мисля, че ще скучаете. Винаги има с кого да си побъбриш, в много от местата за спане има различни развлекателни игри, а и когато човек не прави нищо може да размисли по-добре.
   Както и да е, ако сте взели много излишни неща можете спокойно да ги изпратите с колет в България или в Сантяго. Или просто да ги изхвърлите/оставите във "Фрий шоповете", кошове и касетки с дрехи  и  предмети от и за пилигрими.

     

Няколко съвета за пребиваването там

   Подслон: Местата за спане са так. нар. албергета или в превод хостели. Баните и тоалетните са общи, спалните също. Леглата са на 2 етажа с не много пространство между тях. Албергетата трябва да бъдат напускани рано, към 7-8 сутринта. Вечер биват заключвани обикновено в 10. Цените са различни. В първите 1-2 дена са скъпи, по 10€ на легло. После ще можете да  си намирате за 4-5€ и дори такива на дарения.
   Препоръчвам ви да търсите места за спане на дарения и то не само заради ниската цена. Ние оставяхме по 3€ за да може да продължат да съществуват такива места. Точно там, в тези албергета ще усетите истинският дух на Камино. Хората са различни. В повечето случаи домакините са  от Асоцияцията на приятелите на пилигримите и работят за 2 седмици на доброволни начала. В тези места има голяма вероятност да получите закуска и дори вечеря приготвена от самите пилигрими.
   На частните места за спане, където могат да ви вземат повече пари задължително пише Privado или Casa. Почти всички Parroquial са на дарения, както и такива към църквите.

  Храна: Ще видите на много места пилигримски менюта. Не се подлъгвайте освен ако не ви се дава по 10€ на ядене на човек. Ние пазарувахме от супермаркетчета и местни магазинчета за 10-11€ и се хранехме с това на вечеря, закуска и обяд. Разбира се нашето меню беше малко еднообразно, но и пилигримските менюта в ресторантите не са кой знае колко разнообразни. Все пак, приготвената от вас храна е с по-малък шанс за хранително отравяне.
  В повечето албергета има кухня с печка, тенджери и всичко необходимо да си приготвите нещо приятно и топло за ядене. Може да използвате ориз и макарони, купени от други пилигрими и оставени в шкафовете след като са си заминали. Няма смисъл да купувате още ако видите такива пакети. Ако видите буркани с боб в магазините - купувайте смело, много са вкусни.
   Не съм запозната с пилигримското меню много добре. Ядохме такова само 2 пъти, но като цяло не си струваше парите.

 Език: Ние не знаехме и 2 думи на испански или френски като пристигнахме там. Дори и да не говорите един език с хората по пътя, те ще се опитат да ви обяснят и да ви помогнат във всички ситуации. Все пак е добре да поназнайвате един елементарен английски за да може да разговаряте с други пилигрими, и не само, които ще срещнете по пътя.
   След няколкодневен престой в Испания, все пак научихме някои важни думи като:
Alberge
Supermercado
Si, No, Gracias (не им знам правописа)

Продължителност

   Щом пристигнете в Сейнт Жан и отидете до офиса на пилигримите ще получите един лист разделен на 34 отсечки и още един с повечето села и градове по пътя с разстоянията между тях. 34 дневен преход е един нормален начин да се измине Камино. Ние изминахме нашето Камино за 32 дена. Имаше хора, които разполагаха с много време и вървяха по 40-50 дена по пътя, дори и 60. Имаше и такива с кратки отпуски, които буквално претичваха по 50-60 километра на ден. Това тичане не ви го препоръчвам. Ако нямате достатъчно отпуска по-добре изчакайте по-подходящ момент защото ще изпуснете много неща, които Камино ще ви предложи. Все пак ако имате по-малка отпуска 25-30 дни също са в рамките на нормален и приятен преход.
    След Сантяго има още около 90 километра път до Финестера. Село намиращо се на брега на океана. Много от пилигримите предпочитат да завършат своят поход именно там. Ако имате желание оставете си и 2-3 дена за това. До Финестера може да се стигне и с автобус от Сантяго в случай, че не ви се ходи.
   Препоръчвам ви да избягвате Август месец, прекалено е горещо и прекалено пренаселено в последните 100 километра от туристи. Може би ако отида отново бих избрала края на май/началото на юни.

От къде започва пътят?

   Пътят започва от прага на дома и свършва там.

   Впоследствие разбрахме, че има много пътища водещи до Сантяго де Компостела  - северен,  южен, португалски, френски и може би много други. Не съм добре запозната с останалите за това ще се спра конкретно на френският път.
    Класическият започва  от едно градче намиращо се в южна Франция на име Сейнт Жан пид  де порт (Saint jean pied De port).  Това обаче не е задължителна начална точка. Много хора, които срещнахме по пътя, уплашени от Пиренеите  са стартирали своето пътуване  от селце, намиращо се след  Сейнт Жан на име Roncevaux. Горещо препоръчвам да не се плашите от планините и да не пропуснете този великолепен участък от пътя. Изкачването и спускането  не са изобщо трудни, а пътят е широк и приятен. 

   Други начални точки могат да бъдат всички големи градове по пътя като Памплона , Бургос , Леон  и т.н. Ако някой се интересува конкретно с удоволствие ще дам по-подробна информация.

   За тези, които искат да започнат от Сейнт Жан пид  де порт и още не знаят как да стигнат до там, ще предложа 3 начина:

• Бове-Париж-Байон-Сейнт Жан пид де порт. 

   Най-бързият и най-скъпият начин. Самолетите на ниско тарифните  компании кацат на летището в Бове , на около 90км  от Париж. От самото летище се хваща автобус до Париж на цена от 15€. От Париж единственият начин да се придвижите до Байон  е с влакове TVG, чийто билет е около 80-90€, като има отстъпки за хора под 25 години. Резервацията им е задължителна! Ние направихме нашата резервация през този сайт http://www.voyages-sncf.com/  . От Байон  се хваща влак до Сейнт Жан пид  де порт за около 10€.

   Точно този начин избрахме ние за начало на нашто  пътешествие. Хванахме сутрешен полет и автобус след това. Имахме няколко часа да разгледаме Париж. В 2 следобед  се качихме на TVG. Те пътуват бързо и пристигат навреме. В Байон  имахме 6 минути да се прекачим на влака за Сейнт Жан пид  де порт. Гарата е малка, но имаше няколко влака и просто по интуиция се качихме в единия от тях. Интересно и хубаво беше, че влака не тръгна точно на време, а изчака объркани пилигрими да се качат. 

   Този метод отне много време - от 6 сутринта  (тогава излетя самолета, не броя времето преди полета) до 9 вечерта.

• Барселона-Бургос-Сейнт Жан пид де порт

    Това е бил методът на една унгарка, която срещнахме по пътя. Не съм запозната с часове и време, но като цена беше малко по-евтин начин. Проблемите и обаче са били свързани с намирането на билет за Бургос , тъй като всичко е било резервирано и дори и се е наложило да спи на гарата в Барселона. Била е доста разстроена от това събитие, но успокоението дошло, като видяла, че това не е нещо невиждано и извънредно, а е ежедневно явление на тази гара. Както и да е, за да избегнете подобни случки потърсете в мрежата сайт и резервирайте билети предварително.

• Маршрут "Както дойде"

   Иначе казано на Автостоп. Това е най-евтиният, но най-бавният известен на мен начин да се стигне до Сейнт Жан пид  де порт. Срещнахме една българска двойка пристигнала именно по този метод. Отнело им 72 часа, но спестило стотици Евро , буквално. За тези, на които им стиска и могат да пътуват така - това е начинът.